БУЛЕВАРД
ГОСТИ И ЗВЕЗДИ ОТ ЕКРАНА, ВЕЧЕРНИ ПАРТИТА И СВЕТСКИ ШУМ
НАГРАДИ НА 35-ИЯ ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ИГРАЛЕН ФИЛМ “ЗЛАТНА РОЗА” Голямата награда ЗЛАТНА РОЗА за най-добър пълнометражен филм се присъжда на “ВЕЗДЕСЪЩИЯТ”. Голямата награда ЗЛАТНА РОЗА за най-добър късометражен филм се присъжда на “КОРАБА СЛЪНЧОГЛЕД 1”
Най-интересното от фестивала, гости и звезди от екрана, вечерни партита и светски шум.
18.00
ЗАКРИВАНЕ
Прожекция на наградените със „Златна роза“ филми
ПРОФ. Д.Н. БОЖИДАР МАНОВ -председател
Роден в София (1947). Кинокритик и журналист. Декан на Факултет „Екранни изкуства“, НАТФИЗ (2011–2013). Преподава и в НБУ. Член на Националния съвет за кино (2004– 2010). Вицепрезидент на ФИПРЕССИ (2001–2005). Член на Европейската филмова академия. Многократно член и председател на международни журита на кинофестивалите в Берлин, Венеция, Кан, Солун, Истанбул, Пусан, Карлови Вари, Сан Себастиян, Валядолид, Палм Спрингс, Висбаден, Гьотеборг и др. Автор на книгите: „Теория на киноизображението“ (1996), „Дигитална аудиовизия“ (2000), „Дигиталната стихия“ (2003), „Неизмислено човече“ (2004), „Фестивални срещи“ (2007), „Кино и други изкушения“ (2008), „Еволюция на екранното изображение“ (2004, 2012).
ЛЮДМИЛ СТАНЕВ е писател, сценарист и драматург. Негови сценарии са реализирани в БНР и БНТ. Като автор работи в областта на късия разказ и абсурда. Има издадени седем книги, които се радват на постоянно преиздаване. Носител на литературните награди „Хр. Г. Данов“, „Чудомир“ и „Димитър Димов“.
ЯНА МАРИНОВА e българска актриса. Завършила е актьорско майсторство, разработване на сценарий и продуцентство в престижния Институт за филмово и театрално изкуство „Лий Страсбърг“ в Лос Анджелис, САЩ. В момента приключва театралната си магистратура в Нов български университет. Участва в главни роли в най-гледаните български телевизионни сериали, сред които „Стъклен дом“, „Фамилията“, „Връзки“ и много други. В игралното кино се отличава с разнообразието на персонажите си в „Лабиринти на любовта“, Русия; „Живи легенди“, България; „Снайпер: завещание“, САЩ и др. С ролята си в ученическата драма „11 А“ печели награда за главна женска роля в Ростов на Дон. Преди дни завърши и първия си пълнометражен филм „Привличане“ като сценарист и копродуцент, в който участват едни от най-бележитите имена в българското кино.
ГЕОРГИ ТОШЕВ е журналист и продуцент. Работил е във в. „24 часа“, „Континент“, „Дневник“ и др., списанията „Едно“, „Max“, „L‘Europeo“ и др. Автор и водещ на телевизионните поредици „Другата България“ и „НепознатиТЕ“, продуцент на „Преди обед“ и „Като на кино“ (bTV), „Артефакти“, „1002 нощи“ (БНТ). Има 42 документални филма, сред които за Емир Кустурица, АББА, Моника Белучи, Кристо, Невена Коканова, Наум Шопов, Лили Иванова, Катя Паскалева, Татяна Лолова и др. Автор на книгите: „Аз коя съм“ (за Невена Коканова), „Личен разговор“ (за Наум Шопов), „АББА: любов, триумф, раздели“, „Катя Паскалева: жените в мен“. Работил е за RFI, BBC, ARTE.
ПРОФ. СТАНИМИР ТРИФОНОВ е роден през 1958 г. във Велико Търново. Завършил е езикова гимназия в родния си град. Следвал е българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. През 1985 г. завършва кино и телевизионна режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Има защитен докторат в БАН. Режисьор и/или продуцент на над 70 документални, игрални и телевизионни филма и сериала. Някои от тях са: „До утре… Четири портрета и един спомен“ (Специална награда на журито, Златен ритон, 1989 г.); „Елиас Канети. Отговор на едно писмо“ (Сребърен ритон, 1993 г.); „Образ невъзможен“ (Златна роза, 1996 г.); „Ако е рекъл Господ“ (Специална награда на журито, Златен ритон, 1999 г.); „Хайка за вълци“ (Златна ракла и награда за музика, 2000 г.), „Изпепеляване“ (Златна роза, награда за мъжка роля и др., 2004 г.); „На границата“ (награди на Българската филмова академия за най-добър сериал, сценарий и костюми, 2015 г.)
МАРТИНА ВАЧКОВА председател
е родена в семейството на един от най-големите български актьори, любимец на няколко поколения, Григор Вачков. Завършила е Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстю Сарафов“. Работила е с едни от най-големите български режисьори в театъра, телевизията и киното. На театралната сцена е изиграла повечето известни характерни роли в изключително широкия диапазон от Шекспир до Карло Голдони – Мария, „Дванадесета нощ“ (Шекспир); Дорина, „Тартюф“ (Молиер); Смералдина, „Слуга на двама господари“ (Карло Голдони). Мартина Вачкова получава голяма популярност от телевизионните шоу програми „Куку“ и „Каналето“. Дълги години е водеща на свои авторски предавания по Българска национална телевизия: „Защо не! С Марта Вачкова“, „Жените“ и „Апартаментът“. Филмовата й кариера започва още на 9-годишна възраст. Участвала е в знаковите за българското кино „Петък вечер“ на Людмил Кирков, „Мера според мера“ на Георги Дюлгеров, „Аз, графинята“ на Петър Попзлатев, телевизионния сериал „Откраднат живот“. През 2016 г. на фестивала за късометражно кино в Москва печели награда за най-добра женска роля във филма „За какво служи хлябът“ на Николай Стоичков.
ДИМИТЪР КОЦЕВ – ШОШО е завършил СУ „Кли мент Охридски“ (магистър английска филология) и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (магистър кино и телевизионна режисура). Писател, преводач, продуцент, сценарист и режисьор. Носител на наградата за дебют на Фестивала на българското игрално кино „Златна роза“ във Вар на през 1995 г. за късометражния „Отражение“. Режисьор на документалната поредица „Другата България“. Автор на късометражните филми „Вуду календар“ и „Шопинг“. Продуцент, сценарист и режисьор на пълнометражните филми „Лора от сутрин до вечер“ и „Маймуна“ (Награда на публиката, МФФ София 2016), както и на телевизионния сериал „Четвърта власт“ (награди за най-добър сценарий и най-добър сериал на Филмовата академия). Автор на романите „Лора от сутрин до вечер“ и „Скарида“. Преподавател по творческо писане на киносценарий и сценарий за телевизионен сериал.
Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА е един от водещите български филмови критици. Родена в Плевен. Завършила е руска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1991 г. е редактор във в. „Култура“. Там води и колонка „От пръв поглед“. Има много публикации в периодичния и специализирания печат. Автор е на книгите „Кино в края на века. Български фигури и игрални филми – поглед от 90-те“ (издателство „ЕА“, 1999) и „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991–2011)“, издателство „Валентин Траянов“, 2011. Хоноруван преподавател по кино в СУ „Св. Климент Охридски“ в 2 магистърски програми. Сценарист е на документалния филм „Нощ в София“ (2008) на Станислава Калчева. Член е на Съюза на българските филмови дейци, Съюза на българските журналисти и на ФИПРЕССИ. Участвала е в журита на международни и национални фестивали. Има няколко номинации и награда за оперативна критика на СБФД през 2006 г. Номинирана е седем пъти за оперативна критика и от Българската филмова академия и е носител на наградата през 2016 г. Носител е на наградата за теория на БФА за книгата „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино“ (1991–2011).